Тайнствените тръби от желязо на около 250 мил. години до Белоградчик

На километър и половина от Белоградчик се намира странен феномен, вкаменелости от желязо с  правилна форма, обвити в блокове от бял пясъчник. Корозията на желязото подсказва тяхната предполагаема възраст, която е на около 250 милиона години. Заради приликата си с железните водопроводни тръби, нарекохме тези вкаменелости „Тръбите“.

Не е ясно, какъв процес е довел до появата им, а всички опити да се даде естествено обяснение на произхода им пропадат по една или повече причини. Вкаменелостите имат правилни форми наподобяващи на водопроводни тръби, колена, планки, плочи и профили. Някои от тях завиват под прав ъгъл, други вървят успоредно една на друга или под различни ъгли в рамките на един и същи блок. Ясно личат съвсем правилните древни очертания на вкаменелостите по границата им с пясъчника. В днешно време вече е протекла дифузия и част от металът е преминал плавно в околната скала, образувайки кафяви петна около вкаменелостите, но пътрвоначалната им форма е била съвсем правилна.

Макар такива блокове от пясъчник да има на голяма площ, „Тръбите“ са ограничени на сравнително малка територия, което показва, че най-вероятно не са плод на естествен процес, защото той би ги създал във всички части на скалите. Наблюдаваните характеристики на явлението силно навеждат мисълта към идеята за останки от древна техногенна инсталация, тайнствено погребана в изключително старите пясъци. Там е протекъл процес на вкаменяване и образуване на скала, а големи части от съоръжението били съхранени в нея. Милиони години по-късно земната кора се разцепва под натиска на издигащата се Стара планина и блоковете с останките от древната машина излизат на повърхността.

Съществуват множество тълкувания, сред които такива, че машината е участвала в образуването и оформянето на Белоградчишките скали, както и, че е придала на целия район формата на огромна буква Ф. За кеото ще стане дума в някоя от следващите статии.

Посещението на феномена става лесно по много приятната пътека към хижа Планиница. Трасето минава и до скалното светилище Чачин камък, така че с една разходка могат да се „отстрелят“ 2-3 забележителности.

Автор: инж. Кирил Кирилов

Карта на Слънчевата система на поне 8 000 години се намира в антична обсерватория на Чачин камък над Белоградчик

Само на 300 метра на изток от Белоградчик, на върха на извисена скална площадка се намират отдавна известни ритуални кладенци и скални изображения. Мястото не е проучвано и възрастта му може само да се гадае. То е свързано с други местни светилища, на които най-вероятната възраст е около 8 000 години.

Разделено е на две части – обредна и астрономическа или научна / философска/. В обредната част се е съхранила малка система от ритуални кладенци, сред които се откроява голям ритуален кладенец с утробна форма, чийто размери позволяват на възрастен човек да се побере в него в ембрионална поза. На километър от там пък се намира един обреден гроб със същата форма, но завъртян в обратна посока. По еднаквостта на формите с рисунки от пещера Магура се съди, че на това място е изпълнявана технологията от специална сцена.

Една сцена в Магура разказва за начина на създаване на божествени владетели чрез смърт и прераждане. Всичко необходимо за това се намира на Чачин камък.

В другата част на светилището се намира сложна и прецизна астролабия, комбинираща в себе си компас, слънчев часовник и карта на планетите от Слънчевата система. С нейна помощ вероятно е съставян хороскоп, за да се определи най-добрият момент за прераждането на бъдещия владетел, така че той да е свободен от несъвършенства.

Там е изсечено и око, разположено върху триъгълна скална платформа, което гледа на изток и нагоре в небето, сякаш очаква идването на нещо от там. В окото могат да се разпознаят симвлите за слънце, бог и онзи, който дарява.

Друга група от запазили се изображения показва много сложна геометрическа композиция с участието на триъгълник, кръг и квадрат – все още неразгадана от никого. Направени интерпретации я свързват с древна версия за произхода и същността на триединния бог, която по-късно се превръща в богомилска притча на същата тема.

Там се намира и съчетан символ на утробата и гроба, който показва, че раждането и смъртта са едно и също явление, което може да се гледа от две посоки. Когато идваме от отвъдното насам, ние умираме там и биваме положени в матката. Когато умираме тук, биваме положени в гроб и така се раждаме в отвъдното. Затова в тази древна традиция утробата и гробът имат еднаква форма, но противоположни посоки.

До Чачин камък се стига съвсем лесно – до мястото води асфалтовият път към телевизионната кула над града. Може да се стигне до там с кола или с разходка през градския парк. Ако имате нужда от повече информация може да ни пишете на електронния ни адрес.

Повече по темата:

Наблюдения и размисли за скалните светилища около Белоградчик и за употребата на ямките

автор: инж. Кирил Кирилов