Tag: Исторически туризъм

27
юли

Народе???? – личното тефтерче на Васил Левски е напълно достъпно в оригинал

Народе???? – личното тефтерче на Васил Левски е напълно достъпно в оригинал

180-годишнината от рождението на Васил Левски бе отбелязана с многобройни тържества в цялата страна. На 16 юли 2017 г., в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), на фона на фотоси с изписани редове от Апостола, за първи път бе изложено пред публика джобното му тефтерче. Хиляди хора, в продължение на 5 часа, търпеливо се редяха на дълга опашка, за да го видят, снимат, а някои – и за да му се поклонят.

Тази важна за отечеството ни реликва се съхранява при специални условия, в трезора на БНБ. Това се налага, тъй като хартията на тефтерчето е много крехка и лесно може да се разпадне. Освен това, записките в него са с молив, поради което са застрашени от избледняване. Затова, тефтерчето се държи в среда с постоянна влажност и температура и се изважда оттам много рядко. Подробно изследване за него е публикувано последно в книгата на Кирила – Възвъзова -Каратеодорова и екип „Личният бележник на Васил Левски“, 1987 г.

Заради ограничения достъп до тефтерчето, Христо Михайлов – председател на Айкидо общество “Обелиск” и вдъхновител на проекта за дигитализиране на тефтерчето, заедно с група специалисти създават уеб сайт, благодарение на който, тефтерчето вече е напълно достъпно за всеки, който желае да го разгледа и даже да го изследва. Тук ще намерите и придобилата популярност фраза на Апостола „Народе????“ : http://nationallibrary.bg/levski/notebook.html#page/60

По време на събитието, акад. Антон Дончев представи новото издание на книгата “Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му” – биография на Левски, написана от Захарий Стоянов, чрез която за пръв във фокуса на вниманието на българите той поставя живота на Апостола. Вдъхновен от тази книга и от една статия, излязла преди нея, Иван Вазов създава “Епопея на забравените” и така, започва популяризирането на делото на Дякона, който малко след смъртта, си е бил почти забравен. В момента, изданието може да бъде намерено в книжарниците в страната.

След представянето на тефтерчето, то беше прибрано в сейфа, но до края на месец юли, във фоайетата на НБКМ, ще останат две ретроспективни изложби и една експозиция с книги за Левски, издадени през различни периоди от време и които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека. Изложбата с название „Да бъдем равнопоставени с другите европейски народи… Зависи от нашите собствени сили”, в 15 пана, пресъздава времето преди делото на Апостола и малко след неговата смърт. В нея може да се проследи документално животът на Васил Левски, чрез фотоси и негови цитати, мисли на съвременници и съратници на Дякона, както и становищата на световно известни личности, надигнали глас в защита на българския народ, при потушаването на Априлското въстание.

Изложбата е дело на екип от НБКМ, в партньорство с екипи от Министерството на културата, СУ “Св. Климент Охридски”, УНИБИТ, НИМ и Националния военноисторически музей. Предвижда се текстовете към изложбата да бъдат преведени на английски език и тя да бъде представена в редица европейски градове.

Другата документална изложба на същата тема е пътуваща и носи названието „Посветен на Отечеството”. Тя от няколко месеца гостува в различни градове в страната, а до март 2018 г., представянията й ще са по следния график: 1-20 август – в Регионална библиотека (РБ), гр. Хасково; 21-31 август – в гр. Раднево; 1-21 септември – в РБ, гр. Ловеч; 22 септември-12 октомври – в РБ,  гр. Добрич; 15-25 октомври – в НЧ „Зора“, гр. Дупница; 1-20 ноември – в гр. Стара Загора; 15 февруари-15 март, 2018г. в РИМ, гр. Благоевград.

До 30 юли, във фоайето на НБКМ, гостите ще могат да разглеждат и дигиталната версия на личния бележник на Апостола, а останалите ще имат достъп до нея в уеб сайта на Националната библиотека на: http://nationallibrary.bg/levski/.

 

автор: Love You Bulgaria

28
юни

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

До 9-ти юли 2017 г., в Националния археологически музей в София, за първи път гостува в България, най-голямото и представително съкровище в Югоизточна Европа. Това е прочутото съкровище от Над Сент Миклош, което се съхранява във виенския Музей за история на изкуството и е определено като „прабългарско“.  То съдържа 23 богато украсени златни съда, с общо тегло около 10 кг.

Съдовете представляват ритуални рог и купи с българско руническо и глаголическо писмо, кани, чаши, и ритон от ковано злато, украсено чрез изчукване и цизелиране и др. По тях са изобразени човешки фигури в комбинации с митични същества и животни, присъстващи като образи в българските народни традиции и до ден днешен.

През годините се изказват противоречиви хипотези за изработката на това съкровище. Едната е, че е сътворено от персийски майстори, заради специфичната форма на някои от съдовете, други са, че надписите са на тюркски език написани с гръкоподобни букви, но не са разчетени на съвременен език.

Много учени са анализирали съкровището, в опитите да разгадаят неговия произход. Един от изявените изследователи е проф. Никола Мавродинов, който написва монография за златния сервиз, на френски език, част от която ще представим в следваща сатия.

Съкровището е намерено преди 218 г. (през 1799 г.) в областта Банат, където живее компактно българско население, те и до ден днешен са запазили своята културна идентичност. Днес областта е поделена между Румъния, Унгария и Сърбия, и става известно с името на града, край който е изкопано – Над Сент Миклош (Голям свети Никола), сега в Румъния. Свързва се с имената на боилите Глад и внука му Охтум – управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е открито съкровището. То е намерено случайно от работник в градината на българските преселници, братята Христо и Кирил Накови, които предават златния сервиз на император Йосиф II. В знак на благодарност, монархът им дава благородническа титла „граф“ на името на града – Надсентмиклош, и ги възнаграждава. Синът на Христо, който е кръстен Шандор, получава титлата „граф“ и се жени за графиня Терезия Фештетич. Тази история вдъхновява унгарския писател Йокаи Мор да напише романа „Цигански барон“, а композиторът Йохан Щраус (син) създава популярната едноименна опера.

През 70-те години, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на безценната находка, която се съхранява в Националния исторически музей.

 

Автор: Love You Bulgaria