THE BLOG

11
юли

Предстои България да се сдобие със свой поклоннически поход, подобен на пътя Камино, част 2

Поклоннически поход „Св. Йоан Рилски” – част 1

От 14.07. до 06.08.2018 г., ще се проведе Поклоннически поход „Св. Йоан Рилски” 2018. Целта е възстановяване на пътя, по който са пренасяни мощите на св. Йоан Рилски…

Предистория на похода

През 1999 г., Светият Синод на Българската православна църква – Българската Патриаршия, организира национално честване по повод 530 г. от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от В. Търново в Рилския манастир. Подобно честване се очаква и през 2019 г., когато ще се навършат 550 г. от събитието. Междувременно, в периода 1999-2002 г., на Старопланинския връх „Кръстец“ е построен параклисът „Св. Йоан Рилски”. За първи път, Поклонническо пътуване „По стъпките на св. Йоан Рилски” е организирано от фондация „Покров Богородичен” през 2006-2007 г.

От 2010 г., ежегодно Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, с подкрепата на Софийска света Митрополия и Столична Община, организира Поклоннически път „Рилският Чудотворец” – пешеходен преход от София до Рилския манастир по билата на планините Витоша, Верила, Лакатишка Рила и Рила.

През 2011 г., Даниел Панов включва идеята за създаване на български поклоннически маршрут „Светият път” в предизборната си платформа за кмет на Велико Търново.

През 2013 г., Община Враца организира поклоннически поход от кв. „Бистрец“ до манастира „Св. Иван Пусти”, а по инициатива на организатори от Велико Търново, ежегодни походи, посветени на светеца, се провеждат от 2015 г.

През 2016 г., пеша е изминат участъкът от Мъглиж до Велико Търново, представляващ част от пътя на мощите при пренасянето им от Средец към Търновград.

През 2017 г., са разработени участъците от Велико Търново до Никопол и от Враца до София – от пътя на мощите при последното пренасяне през 1469 г.

През 2018 г., целта на организаторите е проучване и обхождане на участъка от Никопол до Враца. Предвидено е поклонение до основите на манастира „Св. Георги” в парк „Кайлъка“ -преоткрито наскоро от плевенчанина Младен Василев – докторант във Великотърновския университет. Основни спирки по маршрута са и средновековните манастири край селата Садовец, Карлуково и Струпец.

 

История на светите мощи

Мощите на св. Йоан Рилски, след успението му през 946 г., са пренесени в Средец. През 1183 г., унгарският крал Белла III ги отнася в столицата си Остригом (днес Естергом в Унгария). След като престояват там 4 години, той ги връща в Средец (чието събитие отбелязваме на 1 юли). През 1195 г., за да се утвърди възобновената българска държава, по заповед цар Йоан Асен I, мощите са пренесени от Средец в Търновград. Много след падането на Търновското царство, едва през 1469 г., рилските монаси ги връщат във възстановения Рилски манастир.

През XIX век, когато научните изследвания се задълбочават по отношение на българската историография, интересът към св. Йоан Рилски и пътя на неговите мощи се възражда. Иречек, Калужняцки и Сырку са първите, които популяризират информацията за живота и пътя на мощите на светеца. По-късно, по тези въпроси работят редица български учени – Йордан Иванов, Васил Аврамов, Васил Златарски, Васил Киселков, Юрдан Трифонов, Иван Дуйчев, Иван Добрев и др. Легенди за светеца събират и проучват Иван Фекелджиев, Росен Малчев, Калина Тодорова и др.

 

Автор: Паскал Пиперков

Снимки: Интернет

11
юли

Предстои България да се сдобие със свой поклоннически поход, подобен на пътя Камино

Поклоннически поход „Св. Йоан Рилски”

От 14.07. до 06.08.2018 г., ще се проведе Поклоннически поход „Св. Йоан Рилски” 2018. Целта е възстановяване на пътя, по който са пренасяни мощите на св. Йоан Рилски, и така да се създаде български поклоннически маршрут,  наподобяващ пътя към Сантяго де Компостела в Югозападна Европа. У нас, от 19 години насам, поетапно се изгражда маршрутът, като тази година организаторите имат за цел проучване и обхождане на участъка между Никопол и Враца, чиято общата дължина е около 200 км.

Походът ще тръгне от Никопол, на 14.07., и ще продължи през Плевен, Луковит и Враца, като на 01.08., в София, колоната ще се влее в масата от хора, тръгнали по Поклонническия път „Рилският Чудотворец”. Всеки може да вземе участие в похода, стига да е толерантен към молитвените практики и обявената програма. Нужна е елементарна туристическа екипировка: вода, удобни обувки, дъждобран, очила и шапка за слънце, лекарства.

През 2017 г., в похода от Велико Търново до Враца, са се включили около 200 човека, а в продължението му от София – още около 500 души. Целият маршрут Велико Търново – Рилски манастир, който се очаква да бъде изминат през 2019 г., е с обща дължина над 500 км.

Организатори на похода, в частта от Никопол до София, са Клуб по пешеходен туризъм и туристически спортове „Трапезица – 1909“ и Туристическо дружество „Академик – ВТУ“. В частта от София до Рилски манастир, организатор е Богословският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Походът се провежда с благословението на митрополитите, през чиито епархии се преминава – патриарх Неофит, в качеството му на Софийски митрополит, Великотърновския Григорий, Плевенския Игнатий, Врачанския Григорий. Съдействие оказват съответните митрополии, Общинско предприятие „Туризъм“ към Столична община. Сащо така кметове на общини и съответните населени места, през които минава похода, дирекциите на природните паркове „Персина“ и „Врачански Балкан“, Поклонническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ и др.

За поклониците

Предвижването по време на похода се извършва пеша, придружено с молитва към светеца и към Господа, за подкрепа и благоденствие на българския народ. По пътя се посещават православни храмове и манастири и се взема участие в църковни служби – утреня, св. литургия и вечерня.

Разходите за храна, нощувки и други от личен характер са за сметка на участниците. Организаторите се ангажират да резервират места за нощувките при предварителна своевременна регистрация. Допуска се участие и в част от маршрута –  за няколко дни, за ден или дори за час. Идеята е да се усети духът на поклонничеството и силата на колективната молитва.

 

За повече информация и връзка с организаторите на похода тук:

https://www.facebook.com/events/2079569865665076/

 

Следва продължение…

 

Автор: Паскал Пиперков

Снимки: Интернет

19
юни

Дърворезбован кръст е на път отново да прочуе България

До 23 юни 2018 г. във фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от 11 до 17 ч., е изложен уникален дърворезбован кръст, на който са изобразени сцени от живота на Исус Христос. Това произведение на изкуството е последната творба на Алексей Алексиев. Самоукият резбар стана популярен в близките няколко години с превръщането на стволове на изсъхнали дървета в различни паркове и градинки в София, в прекрасни шедьоври.

Кръстът е двустранен, настолен и изработен изцяло според православния канон. Сцените са подредени хронологично, от горе надолу и от ляво надясно, както се прекръства човек. Композициите са авторски, изградени на базата на представи, породени от непрекъснато четене и съпоставяне на четирите Евангелия, в които събитията са описани в различна детайлност. Надписите под отделните сцени са съобразени с църковнославянския език с характерните падежни форми и буквена стилистика.

За да създаде творбата си, Алексей намира 300-годишно изсъхнало чемширово дърво, от което изрязва 30 плочки с големина 10 х 10 см. В продължение на седем години – от 2006 до 2013 г., авторът е работил от сутрин до вечер на открито, на дневна светлина, защото при изкуствено осветление сенките на изображенията са се получавали прекалено контрастни и това променяло цялостния им облик. Творецът сам изработва миниатюрни резци, с които успява да сътвори многопланова ажурна резба с дълбоки подкопавания. Изображенията са изработени директно върху дървото без предварителни скици.

Представители на две от най-големите аукционни къщи за изкуство в света, са оценили кръста на приблизителна стойност от 500 хил. евро. Въпреки това, желанието на автора е, кръстът да остане в България, като бъде откупен и поставен на публично място, на което всеки би могъл да го види. В случай, че творбата бъде закупена за частна колекция, е възможно да не бъде показвана повече.

 

Първообразът

Подобен дърворезован кръст, изключителен образец на българското възрожденско изкуство, се пази в Рилския манастир. Той е творение на монаха Рафаил и е съставен от миниатюрни сцени на евангелска тематика. Предполага се, че е изработен в продължение на 12 години (1790-1802 г.), след което авторът ослепява. Рафаиловият кръст носи славата на ненадминат шедьовър повече от два века, и като национален паметник на културата, е обект на множество изследвания.

 

Нови хоризонти

Досега Алексей е сътворил 15 дърворезбовъни творби, като в момента само две могат да бъдат видени. Едната е в двора на „Болница Шейново“, което носи названието „Дървото на живота“, а другото се намира на бул. „Цариградско шосе“  №6 и ул. „Латника“ , с название „Дървото на времето“. Негови творби има във Ватикана, у принца на Монако, в Канада, както и в различни части колекции.

Следващият проект на твореца е предвиден да бъде в Докторската градина в София, където се намира ударено от гръм и почти изсъхнало дърво, но два от клоните му са все още живи. В ствола на дървото има огромна хралупа, в която Алексей планира да създаде монументална пластика с образа на Св. Иван Рилски. Докато авторът прави проучвания какви са процедурите за да може да осъществи новия си проект разбира, че преди да заживее в околностите на Рилския манастир, Св. Иван Рилски е обитавал хралупа на стар дъб.

Св. Иван Рилски е легендарен български лечител от средновековието, който е приемал всеки болен, обърнал се към него за помощ или за съвет. Според учението на светеца, животът е кръговрат и всичко е поредица от повтарящи се цикли. За автора изсъхналата част на дървото символизира смъртта, а двата оцелели клона – живота. Мъртвата част на дървото, ще получи втори живот от ръцете на твореца.

Основната цел, поради която Алексей желае да създаде новата си творба, е да спаси живата част на дървото. Когато изсъхналата част бъде резбована, ще бъде предотвратено развиването на гнилостни процеси, плесени, паразити и други болести.

Всеки, който посети изложбата в Националната библиотека до 23-събота, ще има възможността да се запознае с автора на кръста и да стане съратник в инициативата за реализирането на новия му проект, като се подпише в петицията, която ще бъде представена в Столична община.

 

Очаквайте продължение…

 

Автор:Love You Bulgaria

27
май

Екоселищата – път към следващото еволюционно ниво. Част 2

Екоселищата – път към следващото еволюционно ниво. Част 2

Поради повишения интерес към предишната статия на тази тема и въпросите, поставени от наши читатели, екипът на Love You Bulgaria ще продължи да описва начина на живот в Алтернативните или т. н. „екоселища“, възникнали в през последните няколко години, на територията на България.

В по-голямата си част, Алтернативните селища са основани от българи, но има и 2-3, които са създадени от чужденци – германци, холандци и др. Селищата се намират върху частни земеделски терени. Половината заселници са живели и работили в чужбина. Обикновено, един човек е основен инвеститор в дадено селище, който преценява по какви проекти и как да се работи. Заселниците в повечето случаи са със средно или с висше образование, с умения в най-различни области, като например: в техниката, архитектурата, търговията, рекламата, изкуството и др.

Повечето от тях, в началото, не са имали познания, свързани със селското стопанство, но с годините вече са усвоили нужните им умения. Мнозина от заселниците са продали или отдали под наем недвижим имот в града или упражняват дистанционен бизнес, осигуряващ им добри доходи. Повечето от тях са двойки на възраст между 35 и 60 г. Около 30% от тези хора целогодишно живеят в закупените Алтернативни селища имоти. Любопитното е, че някои от преселниците, които са пушили канабис, благодарение на общуването с природата и на възможността да избегнат стреса характерен за градската среда, са успели да се преборят с това си пристрастяване.

Повечето селища са без строги изисквания към желаещите да ги посетят и да съпреживеят ежедневието на заселниците. Много от домакините посрещат гостите си с надеждата те да се окажат сериозни кандидат-заселници, които знаят от какво се нуждаят и са наясно с възможностите си. Около 20% от постоянно заселилите се са с деца, които са на домашно обучение или ползват намиращите се в близост общински училища. В около половината от Алтернативните селища веднъж в седмицата или в месеца, заселниците се събират на обща трапеза за да общуват помежду си, и да обсъдят предстоящите за решаване задачи. При духовно ориентираните общности събитието започва с всеобща молитва или медитация.

Екоселище „Богика“ до с. Борика

Територията на селището с обща площ около 200 дка., представлява собственост на 7 домакинства, като всяко от тях притежава парцели с големина между 5 и 25 дка. Екоселището е основано през 2012 г. До него води асфалтиран път, от който има отклонение по черен път с дължина около 100 м. Изградени са 4 кладенеца и 4 изкуствени водоема за напояване на насажденията. Някои от домакинствата произвеждат собствена продукция, а други все още изграждат постройки за своето пребиваване, като все още общността не е  изградила механизми за общо производство на продукция. В Богика се отглеждат плодни дръвчета, храсти и дървесен бъз. Насажденията са на възраст между 3 и 5 години, и за това все още не всички дават плодове (филм за засаждането). Екоселището не е електрифицирано, но в близост минава електропровод, на основание на който се планира поставянето на трафопост. Едно от домакинствата е изградило навес, в който се събират другите заселници и техните гости. Екоселището все още е в процес на изграждане и затова засега няма възможност за постоянно пребиваване. Доброволци се приемат само за еднодневен престой. Изградена е една глинена къщичка, в която понякога нощуват членове на общността.

За контакти:

Даниела Осиковска

dossikovska@boyden.com

 

Следва продължение…

 

Автор: Велко Христов

25
апр.

Културно-историческо наследство в България, нови разкрития за опазване, представяне и дигитализация

нови разкрития за опазване, представяне и дигитализация

От 19 до 21 април 2018 г. в гр. Велико Търново в рамките на XV Международно туристическо изложение „Културен туризъм“ се проведе Четвъртата Научна конференция с международно участие „Културно-историче​с​ко наследство: опазване, представяне, дигитализация” (KIN2018).

Организатори на форума бяха Българската академия на науките (чрез Института по математика и информатика, Националния археологически институт с музей, Научния архив и Регионалния академичен център във Велико Търново), Съюзът на учените в България – клон Велико Търново, Община Велико Търново, Туристическия информационен център „Царевград Търнов“ и Европейската асоциация на фолклорните фестивали.

Основни акценти в работната програма бяха изследването и популяризирането чрез съвременни технологии на световното и национално материално и нематериално културно наследство. В разнообразната тематика бяха обсъдени в интердисциплинарен план проблеми на културния туризъм, културните маршрути, поклонничеството, етнологията, фолклора, иновативните технологии, интерактивните системи, осигуряването на сигурност в културната и креативна индустрия, сериозните игри в областта на КИН и осигуряването на достъп до КИН за хора със специални потребности. Обособена бе сесия „Опазване, дигитализация и представяне на нематериално културно наследство“, в което бе обърнато внимание на традициите във фолклора и проблемите на запазването и възстановяването на автентичността.

пленарни доклади

Пленарният доклад, изнесен от проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, бе посветен на 140-та годишнина от Освобождението на България. В него авторът предложи културен маршрут, посветен на хода на Руските освободители.

В доклад (видео тук) бе представена нова хипотеза за пътя на пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Търново до Средец през 1469 г. Авторите Евгени Коев и Паскал Пиперков са анализирали историческата информация и запазения култ към светеца, като на тази база предложиха маршрут за възстановяване на този свят път. През 2018 г. поклонници ще изминат пеша участъка от Никопол до Враца, като през 2019 г. се очаква цялостното му извървяване пеша от Велико Търново до Рилския манастир.

 

В рамките на KIN2018 и в залите на Изложението бяха представени няколко изложби:

  • „Мила Родино“ – на Научния архив на Българска академия на науките;
  • „Фолклорът – споделено познание. Минало, настояще, бъдеще” – на Европейската асоциация на фолклорните фестивали;
  • „Великотърновското читалище „Надежда 1869” – пазител на българската държавна и духовна традиция” – подготвена от читалището.

Проведена бе кръгла маса „Осигуряване на достъпност на националните туристически обекти за хора със специални потребности“.

Чуждестранните участници бяха от Русия, Украйна, Беларус и Унгария.

 

Автор: Love You Bulgaria

22
февр.

Въпросът на Васил Левски – „НАРОДЕ ????“, вече има своя отговор

Пред паметника на Васил Левски в София

След 145 години, родолюбиви българи вече имат отговор на изречението с четирите въпросителни от джобното тефтерче на Апостола на Свободата. На 18 февруари 2018 г., пред паметника на Васил Левски в София, бе обявено, че  „е започнал процесът на Самоосъзнаване, Самоопределяне и Самоорганизация на българите по целия свят“. Няколко от тях, публично, както е по стар български обичай, огласиха своето решение да участват в осъществяването на процеса на реализиране на завета на Апостола за създаване на „Свята и чиста република“.

В едно от заявленията се казва следното: „ОУТКЛЮЧЕНИЕ, Аз, Българинът……., като зная, че съм едно от Цялото, творение на Светлината, сътворец в пребъдването на моя род, осъзнавам, че с мисли, думи и дела възвръщам изконната ценностна уреда на Българите, за да Е и ПреБъде духовно и материално благоденствие при Рода и народа Български и при всички человеци. Аз съм един от Цялото и цялото е в мен.“

От няколко години

в България са в действие процеси за възстановяване на изконните български общочовешки взаимоотношения. Пример за независима самоорганизираност на българите е възраждането на традиционните неделни хора на мегдана. Това вече е факт в над 20 населени места у нас, както и в по-големите български общности извън граница.

Като резултат от тези процеси, са и възродилите се в много краища на страната алтернативна форма на обществен живот, чрез които българските семейства отново могат да живеят природосъобразно. Техният начин на живот се базира на вътрешно-структурни взаимоотношения, като всеки от тях, бидейки част от цялото (общността), според възможностите си, влага всичко на което е способен, за общото благо. По този начин, всеки, който е дал нещо доброволно, може да разполага с ресурси на общността, което е известна практика от дълбока българска древност. На много от местата се приемат гости, които могат да останат за няколко дни и чрез своя доброволен труд да допринесат за развитието на общността.

Вече съществуват редица интернет и Фейсбук страници, предоставящи информация за отделни групи от тази самоорганизирала се общност в България.

 

Автор: Love You Bulgaria

10
ян.

Екоселищата, път към следващото еволюционно ниво

Екоселищата, път към следващото еволюционно ниво

В забързаните темпове на 21 век, все повече хора в България се опитват да намерят  живот извън градската среда. Те са си поставили за цел да изградят нов устойчив модел на съжителство в обществото, който да е изградено на съвместно разбирателство, живот по-близо до естествената среда на човека, с честни и коректни взаимоотношения. В комбинация с производството на екологично чиста храна, хората живеещи на тези места, намират подходяща среда, в която да развиват своите творчески таланти, място, където да живеят сред съмишленици, осъзнаващи колко е важно да ползваш само толкова, колкото имаш нужда.

Тяхната мечта е да изградят един все по-малко враждебен свят, в който хората да не се конкурират, а да разбират нуждите си и взаимно си помагат! Не липсват и последователи на определени духовни учения, в които има пророчества, че този начин на живот е препоръчителен, за да се премине към следващото еволюционно ниво при човека.

Всички тези общности все още са в процес на развитие и нямат постигната устойчивост, но представляват средища, където всеки, за когото е важно да развие и съхрани в себе си определени добродетели, и ценностната му система се различава от тази на консуматорското общество – има възможност да избере и тази алтернатива за съвместен живот.

В няколко статии, ще представим кратко описание на част от тези селища, като описанията са придобити от личен опит.

Екоселище Радост, село Горско Косово, обл. Велико Търново

Собствениците са трима и имат общо 7 къщи и около 20 дка ниви. 3 от къщите са обитаеми. Заселниците са там от 7 години. Изградили са обща визия. Приемат доброволци, които споделят тази визия. Всеки доброволец е потенциален заселник, който в продължение на престоя си преценява, дали този начин на живот резонира с неговите ценности и възгледи. Средно доброволците се задържат там от 3 месеца до година. Добиват знания и умения свързани със земеделие (производство на екологична продукция), грижа за крави, коне, кокошки, строителство, участие в беседи на духовна и психологична тематика, приучаване към дисциплина, наблюдателност, съобразителност, хигиена, постоянство, последователност, търпение, отстояване на лични позиции.

За повече информация: http://gorskokosovo.com/

За контакти: janetorf@gmail.com

 

Село Желен, обл. Софийска

Общността наброява 5 домакинства, от които е и Сдружение „Тринога“. Домакинствата разполагат със собствени къщи и ниви. Всеки създава свои правила в имота си. Помагат си взаимно един на друг. Две от домакинствата са там целогодишно. В някои от тях има духовни практики, други са ориентирани изцяло към еко земеделие и еко строителство. Условия за доброволци има в 3 от домакинствата, но не във всички постоянно. Имат общи планове за купуване на земеделска техника, построяване на зала за събирания.

За повече информация: http://www.trinogabg.org/

За контакти: smokini2000@yahoo.com

 

Следва продължение…

 

Автор: Велко Христов

19
Дек.

„Мистични разходки из България…“

„Мистични разходки из България…“

Това е част от заглавието на първата книга на Боряна Кръстева, за туристически приключения из непознати кътчета от нашата страна. „Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици“ съдържа документални разкази, подходящи за любителите на пътешествията, мистиката и българските народни традиции и обичаи. В продължение на месеци Боряна Кръстева е обиколила някои от най-магичните места в България и освен, че е събрала най-причудливите истории и легенди за тях, тя е автор и на фотографиите в книгата.

Читателите ще могат да се принесат до пещерата на Света Марина в с. Сливарово, скално светилище Чит кая в с. Лисиците, село Върбово, Пещера Очилатата дупка в с. Ъглен и много други. Един от водачите на Боряна Кръстева, по време на обиколките в Северозападна България, е бил инж. Кирил Кирилов, който е автор на много статии поместени в страницата на Love You Bulgaria. Той почти 10 години изследва района на Белоградчик и по-специално – рисунките в пещерата „Магура“. Благодарение на него тя се докосва до символиката на скалата на „Богинята-Майка“, чието изображение е избрано за корицата на книгата.

Описанието на тайнствени скални светилища, древни обсерватории, извори с лековита вода, храмове на чудесата, призрачни села, силни енергийни центрове в България – това са само част от мистичните разходки в книгата. Необикновени пътешествия, съчетани с чудни легенди, емоционални разкази и впечатляващи пейзажи ще ви отведат до едни от най-приказните места в България. Там ще се „срещнете“ със сладкодумните местни хора, които ще ви припомнят родния ни фолклор и след това може и вие да се превърнете в негови пазители и разпространители!

В книгата ще откриете още: точни маршрути, полезна информация, GPS  координати, любопитни факти за всеки обект и съвети за (не)обикновени пътешественици. Желаещите да се сдобият със своя книга с лично послание и автограф от авторката може да натиснат тук.

Усетете магията на мистична България!

 

автор: Love You Bulgaria

27
юли

Народе???? – личното тефтерче на Васил Левски е напълно достъпно в оригинал

Народе???? – личното тефтерче на Васил Левски е напълно достъпно в оригинал

180-годишнината от рождението на Васил Левски бе отбелязана с многобройни тържества в цялата страна. На 16 юли 2017 г., в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), на фона на фотоси с изписани редове от Апостола, за първи път бе изложено пред публика джобното му тефтерче. Хиляди хора, в продължение на 5 часа, търпеливо се редяха на дълга опашка, за да го видят, снимат, а някои – и за да му се поклонят.

Тази важна за отечеството ни реликва се съхранява при специални условия, в трезора на БНБ. Това се налага, тъй като хартията на тефтерчето е много крехка и лесно може да се разпадне. Освен това, записките в него са с молив, поради което са застрашени от избледняване. Затова, тефтерчето се държи в среда с постоянна влажност и температура и се изважда оттам много рядко. Подробно изследване за него е публикувано последно в книгата на Кирила – Възвъзова -Каратеодорова и екип „Личният бележник на Васил Левски“, 1987 г.

Заради ограничения достъп до тефтерчето, Христо Михайлов – председател на Айкидо общество “Обелиск” и вдъхновител на проекта за дигитализиране на тефтерчето, заедно с група специалисти създават уеб сайт, благодарение на който, тефтерчето вече е напълно достъпно за всеки, който желае да го разгледа и даже да го изследва. Тук ще намерите и придобилата популярност фраза на Апостола „Народе????“ : http://nationallibrary.bg/levski/notebook.html#page/60

По време на събитието, акад. Антон Дончев представи новото издание на книгата “Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му” – биография на Левски, написана от Захарий Стоянов, чрез която за пръв във фокуса на вниманието на българите той поставя живота на Апостола. Вдъхновен от тази книга и от една статия, излязла преди нея, Иван Вазов създава “Епопея на забравените” и така, започва популяризирането на делото на Дякона, който малко след смъртта, си е бил почти забравен. В момента, изданието може да бъде намерено в книжарниците в страната.

След представянето на тефтерчето, то беше прибрано в сейфа, но до края на месец юли, във фоайетата на НБКМ, ще останат две ретроспективни изложби и една експозиция с книги за Левски, издадени през различни периоди от време и които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека. Изложбата с название „Да бъдем равнопоставени с другите европейски народи… Зависи от нашите собствени сили”, в 15 пана, пресъздава времето преди делото на Апостола и малко след неговата смърт. В нея може да се проследи документално животът на Васил Левски, чрез фотоси и негови цитати, мисли на съвременници и съратници на Дякона, както и становищата на световно известни личности, надигнали глас в защита на българския народ, при потушаването на Априлското въстание.

Изложбата е дело на екип от НБКМ, в партньорство с екипи от Министерството на културата, СУ “Св. Климент Охридски”, УНИБИТ, НИМ и Националния военноисторически музей. Предвижда се текстовете към изложбата да бъдат преведени на английски език и тя да бъде представена в редица европейски градове.

Другата документална изложба на същата тема е пътуваща и носи названието „Посветен на Отечеството”. Тя от няколко месеца гостува в различни градове в страната, а до март 2018 г., представянията й ще са по следния график: 1-20 август – в Регионална библиотека (РБ), гр. Хасково; 21-31 август – в гр. Раднево; 1-21 септември – в РБ, гр. Ловеч; 22 септември-12 октомври – в РБ,  гр. Добрич; 15-25 октомври – в НЧ „Зора“, гр. Дупница; 1-20 ноември – в гр. Стара Загора; 15 февруари-15 март, 2018г. в РИМ, гр. Благоевград.

До 30 юли, във фоайето на НБКМ, гостите ще могат да разглеждат и дигиталната версия на личния бележник на Апостола, а останалите ще имат достъп до нея в уеб сайта на Националната библиотека на: http://nationallibrary.bg/levski/.

 

автор: Love You Bulgaria

18
юли

Над Пещера ще зазвучат песни, танци и хора от Орфееви времена

Над Пещера ще зазвучат песни, танци и хора от Орфееви времена

За втора поредна година, община Пещера организира регионален събор на народното творчество „СВЕТИ КОНСТАНТИН – 2017“. Съборът ще се състои  на 29 и 30 юли, на летовище „Свети Константин“ – красива местност над град Пещера, в близост до язовир Батак.

В рамките на два дни, на сцената ще си дадат среща над 105 участници – самодейци от почти цяла България.  Над Орфеевата планина ще ечи звукът на каба гайдата и космическият глас на родопчанката, ще се чуе медният глас на тракийката и закачливата песен на шопкинята. А пък занаятчии, ще ни пренесат в едно отминало време, когато не е имало промишленост и всичко се е раждало от ръце им, в малките дюкянчета и работилнички. Майсторите  ще посветят веки, решил да се запознае с традиционните занаяти тъкачество, терзийство, абаджийство, ножарство и т.н.

За втора поредна година, фолклорният събор ще има конкурсен характер, в който шестчленното жури ще оценява изпълненията на 140 участници в три категории:
– народни танци;

– народни песни;

– инструментални изпълнения на народна музика на кавал, гайда, тамбура и гъдулка.

Участниците ще бъдат разпределени по възрастови групи. Журито ще класира индивидуалните и групови изпълнители във всяка категория. Всички участници ще получат диплом,  победителите – медали и статуетки, а най-добрият от тях – гранд при статуетка и парична награда.

Състав на журито:
Председател: Николай Балабанов – директор на конкурса, диригент и композитор.

Членове:

  1. д-р Бинка Добрева – народна певица, педагог и солист на хор „Мистерията на българските гласове“;
  2. маестро Иванка Паунова – диригент на ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“,

педагог инструменталист;

  1. Боян Алексиев – хореограф
  2. Здравко Мандаджиев – народен певец
  3. Светла Караджова – музикален педагог и дъщеря на пазарджишкия славей Надка Караджова.

 

Елате, за да усетите магията на Родопите – планината на Орфей, която се крие в природата, музиката и хората тук. А това е и една добра идея, за да избегнете летните жеги в града.

 

 

карта на местността: https://goo.gl/maps/Wspd99i89Lq

снимка: pzdnes.com

автор: Божидар Чолаков