Tag: Love You Bulgaria

19
юни

Дърворезбован кръст е на път отново да прочуе България

До 23 юни 2018 г. във фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от 11 до 17 ч., е изложен уникален дърворезбован кръст, на който са изобразени сцени от живота на Исус Христос. Това произведение на изкуството е последната творба на Алексей Алексиев. Самоукият резбар стана популярен в близките няколко години с превръщането на стволове на изсъхнали дървета в различни паркове и градинки в София, в прекрасни шедьоври.

Кръстът е двустранен, настолен и изработен изцяло според православния канон. Сцените са подредени хронологично, от горе надолу и от ляво надясно, както се прекръства човек. Композициите са авторски, изградени на базата на представи, породени от непрекъснато четене и съпоставяне на четирите Евангелия, в които събитията са описани в различна детайлност. Надписите под отделните сцени са съобразени с църковнославянския език с характерните падежни форми и буквена стилистика.

За да създаде творбата си, Алексей намира 300-годишно изсъхнало чемширово дърво, от което изрязва 30 плочки с големина 10 х 10 см. В продължение на седем години – от 2006 до 2013 г., авторът е работил от сутрин до вечер на открито, на дневна светлина, защото при изкуствено осветление сенките на изображенията са се получавали прекалено контрастни и това променяло цялостния им облик. Творецът сам изработва миниатюрни резци, с които успява да сътвори многопланова ажурна резба с дълбоки подкопавания. Изображенията са изработени директно върху дървото без предварителни скици.

Представители на две от най-големите аукционни къщи за изкуство в света, са оценили кръста на приблизителна стойност от 500 хил. евро. Въпреки това, желанието на автора е, кръстът да остане в България, като бъде откупен и поставен на публично място, на което всеки би могъл да го види. В случай, че творбата бъде закупена за частна колекция, е възможно да не бъде показвана повече.

 

Първообразът

Подобен дърворезован кръст, изключителен образец на българското възрожденско изкуство, се пази в Рилския манастир. Той е творение на монаха Рафаил и е съставен от миниатюрни сцени на евангелска тематика. Предполага се, че е изработен в продължение на 12 години (1790-1802 г.), след което авторът ослепява. Рафаиловият кръст носи славата на ненадминат шедьовър повече от два века, и като национален паметник на културата, е обект на множество изследвания.

 

Нови хоризонти

Досега Алексей е сътворил 15 дърворезбовъни творби, като в момента само две могат да бъдат видени. Едната е в двора на „Болница Шейново“, което носи названието „Дървото на живота“, а другото се намира на бул. „Цариградско шосе“  №6 и ул. „Латника“ , с название „Дървото на времето“. Негови творби има във Ватикана, у принца на Монако, в Канада, както и в различни части колекции.

Следващият проект на твореца е предвиден да бъде в Докторската градина в София, където се намира ударено от гръм и почти изсъхнало дърво, но два от клоните му са все още живи. В ствола на дървото има огромна хралупа, в която Алексей планира да създаде монументална пластика с образа на Св. Иван Рилски. Докато авторът прави проучвания какви са процедурите за да може да осъществи новия си проект разбира, че преди да заживее в околностите на Рилския манастир, Св. Иван Рилски е обитавал хралупа на стар дъб.

Св. Иван Рилски е легендарен български лечител от средновековието, който е приемал всеки болен, обърнал се към него за помощ или за съвет. Според учението на светеца, животът е кръговрат и всичко е поредица от повтарящи се цикли. За автора изсъхналата част на дървото символизира смъртта, а двата оцелели клона – живота. Мъртвата част на дървото, ще получи втори живот от ръцете на твореца.

Основната цел, поради която Алексей желае да създаде новата си творба, е да спаси живата част на дървото. Когато изсъхналата част бъде резбована, ще бъде предотвратено развиването на гнилостни процеси, плесени, паразити и други болести.

Всеки, който посети изложбата в Националната библиотека до 23-събота, ще има възможността да се запознае с автора на кръста и да стане съратник в инициативата за реализирането на новия му проект, като се подпише в петицията, която ще бъде представена в Столична община.

 

Очаквайте продължение…

 

Автор:Love You Bulgaria

25
апр.

Културно-историческо наследство в България, нови разкрития за опазване, представяне и дигитализация

нови разкрития за опазване, представяне и дигитализация

От 19 до 21 април 2018 г. в гр. Велико Търново в рамките на XV Международно туристическо изложение „Културен туризъм“ се проведе Четвъртата Научна конференция с международно участие „Културно-историче​с​ко наследство: опазване, представяне, дигитализация” (KIN2018).

Организатори на форума бяха Българската академия на науките (чрез Института по математика и информатика, Националния археологически институт с музей, Научния архив и Регионалния академичен център във Велико Търново), Съюзът на учените в България – клон Велико Търново, Община Велико Търново, Туристическия информационен център „Царевград Търнов“ и Европейската асоциация на фолклорните фестивали.

Основни акценти в работната програма бяха изследването и популяризирането чрез съвременни технологии на световното и национално материално и нематериално културно наследство. В разнообразната тематика бяха обсъдени в интердисциплинарен план проблеми на културния туризъм, културните маршрути, поклонничеството, етнологията, фолклора, иновативните технологии, интерактивните системи, осигуряването на сигурност в културната и креативна индустрия, сериозните игри в областта на КИН и осигуряването на достъп до КИН за хора със специални потребности. Обособена бе сесия „Опазване, дигитализация и представяне на нематериално културно наследство“, в което бе обърнато внимание на традициите във фолклора и проблемите на запазването и възстановяването на автентичността.

пленарни доклади

Пленарният доклад, изнесен от проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, бе посветен на 140-та годишнина от Освобождението на България. В него авторът предложи културен маршрут, посветен на хода на Руските освободители.

В доклад (видео тук) бе представена нова хипотеза за пътя на пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Търново до Средец през 1469 г. Авторите Евгени Коев и Паскал Пиперков са анализирали историческата информация и запазения култ към светеца, като на тази база предложиха маршрут за възстановяване на този свят път. През 2018 г. поклонници ще изминат пеша участъка от Никопол до Враца, като през 2019 г. се очаква цялостното му извървяване пеша от Велико Търново до Рилския манастир.

 

В рамките на KIN2018 и в залите на Изложението бяха представени няколко изложби:

  • „Мила Родино“ – на Научния архив на Българска академия на науките;
  • „Фолклорът – споделено познание. Минало, настояще, бъдеще” – на Европейската асоциация на фолклорните фестивали;
  • „Великотърновското читалище „Надежда 1869” – пазител на българската държавна и духовна традиция” – подготвена от читалището.

Проведена бе кръгла маса „Осигуряване на достъпност на националните туристически обекти за хора със специални потребности“.

Чуждестранните участници бяха от Русия, Украйна, Беларус и Унгария.

 

Автор: Love You Bulgaria

12
юли

Икономически възход предстои за България по модерния „Западен път на коприната“

Икономически възход предстои за България по модерния „Западен път на коприната“

На 27-28 юни 2017 г., в София се проведе Международен работен семинар на представители на държавите-участнички в Западния път на коприната. Инициативата за възраждането на този древен двигател на световната икономика се дължи на Световната организация по туризъм (СОТ) [UNWTO] в сътрудничество с Генерална дирекция „Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и малки и средни предприятия “ на Европейската комисия (EК).

Домакини на събитието бяха Министерството на туризма на Република България и UNWTO, като срещата в София беше продължение на проведения в Гърция работен семинар през април. Откриването бе направено от министъра на туризма на България Николина Ангелкова, заедно с изпълнителния директор на UNWTO Джу Шангжонг, който подчерта, че „Важността на инициативата се базира на устойчивото трансгранично сътрудничество и участието на широк спектър от туристически субекти“. Събитието включваше още две специализирани сесии. Първата – за разработване на продукти и сертификати за туризъм и стандарти за качество, а втората сесия – за бързи връзки между бизнеса, туроператорите, университетите, туристическите сдружения, занаятчиите, и представителите на културни маршрути.

Отправна точка на семинара бе и изнесеният пленарен доклад от проф. д-р Мариана Тиан от Института за исторически изследвания на БАН. Тя представи ретроспективния анализ на историческото развитие на пътя на коприната от древността до наши дни, който въведе участниците в работен режим. Важно уточнение беше, че съвременният път на коприната придобива други измерения, след като стана ясно, че Китай е готов да инвестира 124 млрд. долара в инфраструктурни проекти по няколкото направления на Пътя на коприната и още 800 млрд. долара в икономиките на държавите, участващи в инициативата. Общо в проекта „Един пояс – един път“ ще бъдат вложени около 1 трилион долара в 900 инвестиционни проекта в 60 държави.

„Западният път на коприната“ има за цел да развие трансграничния обмен по историческия Път на коприната, като обедини максимален брой занаятчии и търговци от малкия и среден бизнес, хора на изкуството, екскурзоводи, ресторанти, и други, които да предоставят на туристите автентични преживявания. Участници в проекта могат да бъдат различни видове юридически лица, включително и местни туроператори, които да разработят специални маршрути. Те могат да регистрират своята дейност на адрес: http://silkroad.unwto.org/content/silk-road-events-and-heritage-map-0

Скоро ще бъдат създадени запазен знак на проекта и наръчник, съдържащ предложения за разгръщането на инициативи за туризъм с устойчиво развитие, който да допринесе за разработването на дестинациите по „Западния път на коприната“ (Western Silk Road).

 

Aвтор: Love You Bulgaria

28
юни

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

До 9-ти юли 2017 г., в Националния археологически музей в София, за първи път гостува в България, най-голямото и представително съкровище в Югоизточна Европа. Това е прочутото съкровище от Над Сент Миклош, което се съхранява във виенския Музей за история на изкуството и е определено като „прабългарско“.  То съдържа 23 богато украсени златни съда, с общо тегло около 10 кг.

Съдовете представляват ритуални рог и купи с българско руническо и глаголическо писмо, кани, чаши, и ритон от ковано злато, украсено чрез изчукване и цизелиране и др. По тях са изобразени човешки фигури в комбинации с митични същества и животни, присъстващи като образи в българските народни традиции и до ден днешен.

През годините се изказват противоречиви хипотези за изработката на това съкровище. Едната е, че е сътворено от персийски майстори, заради специфичната форма на някои от съдовете, други са, че надписите са на тюркски език написани с гръкоподобни букви, но не са разчетени на съвременен език.

Много учени са анализирали съкровището, в опитите да разгадаят неговия произход. Един от изявените изследователи е проф. Никола Мавродинов, който написва монография за златния сервиз, на френски език, част от която ще представим в следваща сатия.

Съкровището е намерено преди 218 г. (през 1799 г.) в областта Банат, където живее компактно българско население, те и до ден днешен са запазили своята културна идентичност. Днес областта е поделена между Румъния, Унгария и Сърбия, и става известно с името на града, край който е изкопано – Над Сент Миклош (Голям свети Никола), сега в Румъния. Свързва се с имената на боилите Глад и внука му Охтум – управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е открито съкровището. То е намерено случайно от работник в градината на българските преселници, братята Христо и Кирил Накови, които предават златния сервиз на император Йосиф II. В знак на благодарност, монархът им дава благородническа титла „граф“ на името на града – Надсентмиклош, и ги възнаграждава. Синът на Христо, който е кръстен Шандор, получава титлата „граф“ и се жени за графиня Терезия Фештетич. Тази история вдъхновява унгарския писател Йокаи Мор да напише романа „Цигански барон“, а композиторът Йохан Щраус (син) създава популярната едноименна опера.

През 70-те години, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на безценната находка, която се съхранява в Националния исторически музей.

 

Автор: Love You Bulgaria