Поклоннически поход „Св. Йоан Рилски” – част 1
Предистория на похода
През 1999 г., Светият Синод на Българската православна църква – Българската Патриаршия, организира национално честване по повод 530 г. от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от В. Търново в Рилския манастир. Подобно честване се очаква и през 2019 г., когато ще се навършат 550 г. от събитието. Междувременно, в периода 1999-2002 г., на Старопланинския връх „Кръстец“ е построен параклисът „Св. Йоан Рилски”. За първи път, Поклонническо пътуване „По стъпките на св. Йоан Рилски” е организирано от фондация „Покров Богородичен” през 2006-2007 г.
От 2010 г., ежегодно Богословският факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, с подкрепата на Софийска света Митрополия и Столична Община, организира Поклоннически път „Рилският Чудотворец” – пешеходен преход от София до Рилския манастир по билата на планините Витоша, Верила, Лакатишка Рила и Рила.
През 2011 г., Даниел Панов включва идеята за създаване на български поклоннически маршрут „Светият път” в предизборната си платформа за кмет на Велико Търново.
През 2013 г., Община Враца организира поклоннически поход от кв. „Бистрец“ до манастира „Св. Иван Пусти”, а по инициатива на организатори от Велико Търново, ежегодни походи, посветени на светеца, се провеждат от 2015 г.
През 2016 г., пеша е изминат участъкът от Мъглиж до Велико Търново, представляващ част от пътя на мощите при пренасянето им от Средец към Търновград.
През 2017 г., са разработени участъците от Велико Търново до Никопол и от Враца до София – от пътя на мощите при последното пренасяне през 1469 г.
През 2018 г., целта на организаторите е проучване и обхождане на участъка от Никопол до Враца. Предвидено е поклонение до основите на манастира „Св. Георги” в парк „Кайлъка“ -преоткрито наскоро от плевенчанина Младен Василев – докторант във Великотърновския университет. Основни спирки по маршрута са и средновековните манастири край селата Садовец, Карлуково и Струпец.
История на светите мощи
Мощите на св. Йоан Рилски, след успението му през 946 г., са пренесени в Средец. През 1183 г., унгарският крал Белла III ги отнася в столицата си Остригом (днес Естергом в Унгария). След като престояват там 4 години, той ги връща в Средец (чието събитие отбелязваме на 1 юли). През 1195 г., за да се утвърди възобновената българска държава, по заповед цар Йоан Асен I, мощите са пренесени от Средец в Търновград. Много след падането на Търновското царство, едва през 1469 г., рилските монаси ги връщат във възстановения Рилски манастир.
През XIX век, когато научните изследвания се задълбочават по отношение на българската историография, интересът към св. Йоан Рилски и пътя на неговите мощи се възражда. Иречек, Калужняцки и Сырку са първите, които популяризират информацията за живота и пътя на мощите на светеца. По-късно, по тези въпроси работят редица български учени – Йордан Иванов, Васил Аврамов, Васил Златарски, Васил Киселков, Юрдан Трифонов, Иван Дуйчев, Иван Добрев и др. Легенди за светеца събират и проучват Иван Фекелджиев, Росен Малчев, Калина Тодорова и др.
Автор: Паскал Пиперков
Снимки: Интернет
Comments ( 0 )