Списание

12
юли

Икономически възход предстои за България по модерния „Западен път на коприната“

Икономически възход предстои за България по модерния „Западен път на коприната“

На 27-28 юни 2017 г., в София се проведе Международен работен семинар на представители на държавите-участнички в Западния път на коприната. Инициативата за възраждането на този древен двигател на световната икономика се дължи на Световната организация по туризъм (СОТ) [UNWTO] в сътрудничество с Генерална дирекция „Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и малки и средни предприятия “ на Европейската комисия (EК).

Домакини на събитието бяха Министерството на туризма на Република България и UNWTO, като срещата в София беше продължение на проведения в Гърция работен семинар през април. Откриването бе направено от министъра на туризма на България Николина Ангелкова, заедно с изпълнителния директор на UNWTO Джу Шангжонг, който подчерта, че „Важността на инициативата се базира на устойчивото трансгранично сътрудничество и участието на широк спектър от туристически субекти“. Събитието включваше още две специализирани сесии. Първата – за разработване на продукти и сертификати за туризъм и стандарти за качество, а втората сесия – за бързи връзки между бизнеса, туроператорите, университетите, туристическите сдружения, занаятчиите, и представителите на културни маршрути.

Отправна точка на семинара бе и изнесеният пленарен доклад от проф. д-р Мариана Тиан от Института за исторически изследвания на БАН. Тя представи ретроспективния анализ на историческото развитие на пътя на коприната от древността до наши дни, който въведе участниците в работен режим. Важно уточнение беше, че съвременният път на коприната придобива други измерения, след като стана ясно, че Китай е готов да инвестира 124 млрд. долара в инфраструктурни проекти по няколкото направления на Пътя на коприната и още 800 млрд. долара в икономиките на държавите, участващи в инициативата. Общо в проекта „Един пояс – един път“ ще бъдат вложени около 1 трилион долара в 900 инвестиционни проекта в 60 държави.

„Западният път на коприната“ има за цел да развие трансграничния обмен по историческия Път на коприната, като обедини максимален брой занаятчии и търговци от малкия и среден бизнес, хора на изкуството, екскурзоводи, ресторанти, и други, които да предоставят на туристите автентични преживявания. Участници в проекта могат да бъдат различни видове юридически лица, включително и местни туроператори, които да разработят специални маршрути. Те могат да регистрират своята дейност на адрес: http://silkroad.unwto.org/content/silk-road-events-and-heritage-map-0

Скоро ще бъдат създадени запазен знак на проекта и наръчник, съдържащ предложения за разгръщането на инициативи за туризъм с устойчиво развитие, който да допринесе за разработването на дестинациите по „Западния път на коприната“ (Western Silk Road).

 

Aвтор: Love You Bulgaria

28
юни

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

Българско съкровище в Банат направи своите откриватели графове

До 9-ти юли 2017 г., в Националния археологически музей в София, за първи път гостува в България, най-голямото и представително съкровище в Югоизточна Европа. Това е прочутото съкровище от Над Сент Миклош, което се съхранява във виенския Музей за история на изкуството и е определено като „прабългарско“.  То съдържа 23 богато украсени златни съда, с общо тегло около 10 кг.

Съдовете представляват ритуални рог и купи с българско руническо и глаголическо писмо, кани, чаши, и ритон от ковано злато, украсено чрез изчукване и цизелиране и др. По тях са изобразени човешки фигури в комбинации с митични същества и животни, присъстващи като образи в българските народни традиции и до ден днешен.

През годините се изказват противоречиви хипотези за изработката на това съкровище. Едната е, че е сътворено от персийски майстори, заради специфичната форма на някои от съдовете, други са, че надписите са на тюркски език написани с гръкоподобни букви, но не са разчетени на съвременен език.

Много учени са анализирали съкровището, в опитите да разгадаят неговия произход. Един от изявените изследователи е проф. Никола Мавродинов, който написва монография за златния сервиз, на френски език, част от която ще представим в следваща сатия.

Съкровището е намерено преди 218 г. (през 1799 г.) в областта Банат, където живее компактно българско население, те и до ден днешен са запазили своята културна идентичност. Днес областта е поделена между Румъния, Унгария и Сърбия, и става известно с името на града, край който е изкопано – Над Сент Миклош (Голям свети Никола), сега в Румъния. Свързва се с имената на боилите Глад и внука му Охтум – управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е открито съкровището. То е намерено случайно от работник в градината на българските преселници, братята Христо и Кирил Накови, които предават златния сервиз на император Йосиф II. В знак на благодарност, монархът им дава благородническа титла „граф“ на името на града – Надсентмиклош, и ги възнаграждава. Синът на Христо, който е кръстен Шандор, получава титлата „граф“ и се жени за графиня Терезия Фештетич. Тази история вдъхновява унгарския писател Йокаи Мор да напише романа „Цигански барон“, а композиторът Йохан Щраус (син) създава популярната едноименна опера.

През 70-те години, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на безценната находка, която се съхранява в Националния исторически музей.

 

Автор: Love You Bulgaria

14
юни

Конгресът в София с решения за световното винопоризвоство

Очаквайте скоро публикацията за решенията от 40-ят  конгрес по лозарство и винопроизводство в София!

14
юни

София като световна столица на виното

София като световна столица на виното

От 29 май до 2 юни в София се проведе 40-я Световен Конгрес по лозарство и винарство. Присъстваха 1000 представители от всички 46 държави членки на Международната организация по лозата и виното OIV. Едновременно с него се проведе и генералната асамблея на Международната организация OIV.

България за първи път беше домакин на юбилейното му издание, което само по себе си подчертава мястото на страната ни в световното винопроизводство и традиции на този сектор.

Работните доклади, срещи и заседания бяха проведени в три основни сектора – Лозарство, Винопроизводство и Вино и общество – икономика и право.

В тях водещи световни експерти енолози,  лозари, винопроизводители, изследователи, дегустатори и други специалисти от винения бранш презентираха своите разработки и научни достижения, които определиха основните тенденции и политики на сектора за години напред.

В сектор Лозарство бяха представени съвременните практики за устойчиво отглеждане на лозя в различни климатични пояси и предизвикателствата произтичащи от това. Беше дискутирано въздействието на интензивното лозарство върху екологията на планетата и практически съвети за природосъобразно отглеждане на лозя, като решение на проблемите.

В сектор Винопроизводство напреднали практици и разработчици споделиха своя опит в разнообразните технологии за производство и уникални методи на ефективно винифициране на гроздето, ориентирани към намаляване на вредните вещества от производствените процеси. Интересна мембранна технология за премахване на пестицидите от виното чрез използване на зеолит грабна вниманието на присъстващите.

В сектор Вино и общество – икономика и право, акцентите на лекторите бяха отправени към качеството за оценка при дегустация на вино, последните тенденции в продажбите и влиянието на интернет средата за винен маркетинг. Важността на винопроизводството върху устойчивото развитие на местните икономики посредством мултиплициращият ефект от кулинарен и винен туризъм. Не на последно място беше изявена отговорността на винопроизводителите за умерената и здравословна консумация на вино и различни комуникационни проекти за повишаване на винената култура след различните потребители. Потвърди се препоръката за умерена консумация в рамките на 1-2 стандартни чаши вино дневно според пола и възрастта.

Винопроизводството и потреблението на вина без добавени изкуствени сулфити беше обект на интересна дискусия сред участниците. В рамките на тази тема беше засегнат въпроса и с органичните вина и тяхното място на пазара на вино като световна тенденция.

Българското участие на конгреса започна с официалното откриване, на което приветствие към участниците отправиха министъра на земеделието и храните и министъра на туризма.

Председателят на Националната лозаро-винарска камара представи в деня на откриването и състоянието на българското лозарство и винопроизводство и тенденциите му на развитие.

В работните сектори участието на 3 български лектори беше застъпено в раздел „Лозарство “ и  „ Вино и общество – икономика и право”.

Подробности по тематиката на конгреса очаквайте в следващата статия по темата, когато и официалните текстове на решенията на Генералната асамблея на Международната организация OIV бъдат публикувани.

 

автор: Love You Bulgaria

23
апр.

Възраждане на българските бутикови винопроизводители

На 22 и 23 април 2017 г., в ресторант „България“, в София, 22 български изби от всички винопроизводителни региони на страната представят своите вина. На изложението се очерта тенденцията на възраждане на интереса към отглеждане на българските местни сортове грозде и тяхното великолепно представяне като разнообразни сортови или купажирани вина. Повечето от тях са в средния ценови клас, 7-15 лв. за бутилка.

Родните винопроизводители разработват нова гама от вкусове, с цел да произвеждат уникални видове вина. Хитове за тази година са оранжевото вино от Траминер и Мискет, и непознатото досега розе от Рубин. Също така, можете да се насладите на невероятното розе „Hand Made“ Мавруд, ръчно смляно и отлежало в акациеви бъчви, или на впечатляващото био вино „Vinica“ от 100% Мавруд от реколта 2013,  създадено по технологията за производство на Амароне.

Уникалните български сортове грозде са дали живот на вина, като „Бела Рада“ от естествено смесени лозя с Ркацители, Шардоне и Алигуте от реколта 2015, отлежали 9 месеца в дъбови бъчви, и „Бел Муж“ от Ркацители и Шардоне, отлежали 22 месеца в бъчви от български дъб.

Традиционните български сортове грозде възраждат забравени стари вкусове. Възвръщат се вина от Димят и Мискет, от местния сорт Сандански мискет, и подходящата за летните жеги Тамянка. Набиращия популярност Бял мавруд, произведен от червено грозде, традиционният Рубин,  и новите вкусове в купажите от Мавруд и Рубин или Мерло с малиново вино, произведено от 95 декара биосертифицирани малинови насаждения.

Винопроизводители от русенско и варненско се отличават с нетрадиционни, и едновременно с това впечатляващи вкусове на класическите френски и немски вина.

Произвеждат се все повече вина по био технологии, без добавяне на сулфити, като например купажите „Хрумки“, серията вина „Тиара“ и много други.

Като положителен знак за нарасналия престиж на българските бутикови винопроизводители, се явява представянето на испанските гости с тяхното Синьо вино – купаж от червени и бели сортове грозде.

Винарските изби са доволни от търсенето на родните сортове както на чуждите пазари, така и у нас. Те планират да увеличат дела на български уникални сортове в своите масиви, от които произвеждат най-конкурентноспособните си вина за вътрешния пазар и за износ.

В пролетното изложение на виното EnjoyWine 2017 участват винопроизводителите от „Загрей“, „Вила Мелник“, „Вила Винифера“, „Трастена“, „Малката звезда“, „Присое“, „Марян“, „Братанови“, „Салла естейт“, „Рупел“, „Орбелус“, „Вила Юстина“, „Шато Копса“, „Орбелия“, „Карабунар“, „Драгомир“, „Старо Оряхово“, „Манастира“, „Боровица“, „Сирона“, „Нисово“ и „Виа Верде“. Изложението е отворено и през двата дни от 11 до 21 часа.

 

автор: Love You Bulgaria

15
апр.

7 години АРТ резиденция „Старото училище“

Екипът на Арт резиденция „Старото училище“ има удоволствието да ви покани за участие в седмото издание на резиденцията – “ПЪТЯТ като ритуал“, 2017. В рамките на десет дни сградата на бившето училище в с. Горна Липница ще приюти творци от различни националности, за да създават изкуство заедно, свързани от идеята за творене в нова среда.

Дати на провеждане: 4 – 14 август 2017 г.

Място: с. Горна Липница, България

Тема: “ПЪТЯТ като ритуал“

Работата на артистите ще бъде организирана на основата на предварително разработени материали, в които ще бъдат представен ПЪТЯТ като символ – през призмата на мистичните проявления на пътуването, както и математическите формули и физичните величини, свързани с него.

Пътят на артиста, пътят към Новия/Стария свят, пътят като ритуал… От къде започва пътят, можем ли да се изгубим, ролята на кръстопътя и избора на посоката. Скоростта, с която се движим. Спираме или се отклоняваме от пътя. Траекторията на нашето движение – права линия или ритуална обиколка. Времето, което ни е нужно. Пътят като магично средство за промяна и освобождение. Каква е целта на нашето пътуване?

Артистите ще имат възможност да експериментират и изминат /вървейки, тичайки/ разстояния от един древен римски път, минавал някога в региона: започващ от античното селище Нове /до днешния град Свищов, на брега на р. Дунав/ през римския град Никополис ад Иструм /останките му се намират в близост до Горна Липница/ и стигащ до Константинопол (Истанбул).

 

Повече информация тук

 

автор: Арт резиденция „Старото училище“

08
апр.

Тайнствените тръби от желязо на около 250 мил. години до Белоградчик

Тайнствените тръби от желязо на около 250 мил. години до Белоградчик

На километър и половина от Белоградчик се намира странен феномен, вкаменелости от желязо с  правилна форма, обвити в блокове от бял пясъчник. Корозията на желязото подсказва тяхната предполагаема възраст, която е на около 250 милиона години. Заради приликата си с железните водопроводни тръби, нарекохме тези вкаменелости „Тръбите“.

Не е ясно, какъв процес е довел до появата им, а всички опити да се даде естествено обяснение на произхода им пропадат по една или повече причини. Вкаменелостите имат правилни форми наподобяващи на водопроводни тръби, колена, планки, плочи и профили. Някои от тях завиват под прав ъгъл, други вървят успоредно една на друга или под различни ъгли в рамките на един и същи блок. Ясно личат съвсем правилните древни очертания на вкаменелостите по границата им с пясъчника. В днешно време вече е протекла дифузия и част от металът е преминал плавно в околната скала, образувайки кафяви петна около вкаменелостите, но пътрвоначалната им форма е била съвсем правилна.

Макар такива блокове от пясъчник да има на голяма площ, „Тръбите“ са ограничени на сравнително малка територия, което показва, че най-вероятно не са плод на естествен процес, защото той би ги създал във всички части на скалите. Наблюдаваните характеристики на явлението силно навеждат мисълта към идеята за останки от древна техногенна инсталация, тайнствено погребана в изключително старите пясъци. Там е протекъл процес на вкаменяване и образуване на скала, а големи части от съоръжението били съхранени в нея. Милиони години по-късно земната кора се разцепва под натиска на издигащата се Стара планина и блоковете с останките от древната машина излизат на повърхността.

Съществуват множество тълкувания, сред които такива, че машината е участвала в образуването и оформянето на Белоградчишките скали, както и, че е придала на целия район формата на огромна буква Ф. За кеото ще стане дума в някоя от следващите статии.

Посещението на феномена става лесно по много приятната пътека към хижа Планиница. Трасето минава и до скалното светилище Чачин камък, така че с една разходка могат да се „отстрелят“ 2-3 забележителности.

 

Автор: инж. Кирил Кирилов

 

01
апр.

Карта на Слънчевата система на поне 8 000 години се намира в антична обсерватория на Чачин камък над Белоградчик

Карта на Слънчевата система на поне 8 000 години се намира в антична обсерватория на Чачин камък над Белоградчик

Само на 300 метра на изток от Белоградчик, на върха на извисена скална площадка се намират отдавна известни ритуални кладенци и скални изображения. Мястото не е проучвано и възрастта му може само да се гадае. То е свързано с други местни светилища, на които няй-вероятната възраст е около 8 000 години.

Разделено е на две части – обредна и астрономическа или научна / философска. В обредната част се е съхранила малка система от ритуални кладенци, сред които се откроява голям ритуален кладенец с утробна форма, чийто размери позволяват на възрастен човек да се побере в него в ембрионална поза. На километър от там пък се намира един обреден гроб със същата форма, но завъртян в обратна посока. По еднаквостта на формите с рисунки от пещера Магура се съди, че на това място е изпълнявана технологията от специална сцена.

Една сцена в Магура разказва за начина на създаване на божествени владетели чрез смърт и прераждане. Всичко необходимо за това се намира на Чачин камък.

В другата част на светилището се намира сложна и прецизна астролабия, комбинираща в себе си компас, слънчев часовник и карта на планетите от Слънчевата система. С нейна помощ вероятно е съставян хороскоп, за да се определи най-добрият момент за прераждането на бъдещия владетел, така че той да е свободен от несъвършенства.

Там е изсечено и око, разположено върху триъгълна скална платформа, което гледа на изток и нагоре в небето, сякаш очаква идването на нещо от там. В окото могат да се разпознаят симвлите за слънце, бог и онзи, който дарява.

Друга група от запазили се изображения показва много сложна геометрическа композиция с участието на триъгълник, кръг и квадрат – все още неразгадана от никого. Направени интерпретации я свързват с древна версия за произхода и същността на триединния бог, която по-късно се превръща в богомилска притча на същата тема.

Там се намира и съчетан символ на утробата и гроба, който показва, че раждането и смъртта са едно и също явление, което може да се гледа от две посоки. Когато идваме от отвъдното насам, ние умираме там и биваме положени в матката. Когато умираме тук, биваме положени в гроб и така се раждаме в отвъдното. Затова в тази древна традиция утробата и гробът имат еднаква форма, но противоположни посоки.

До Чачин камък се стига съвсем лесно – до мястото води асфалтовият път към телевизионната кула над града. Може да се стигне до там с кола или с разходка през градския парк. Ако имате нужда от повече информация може да ни пишете на електронния ни адрес.

 

автор: инж. Кирил Кирилов

 

24
мар.

Пещерата, в която всяка година се ражда слънцето

Уникалната двуетажна пещера Лепеница се намира на три километра от Белоградчик, в средата на светилищния компелс в Маркашница и в средата на Белоградчишките скали.

По свода на втория етаж личат признаци на изкуствена обработка, за да се постигне идеалната цилиндрична форма. Насочеността на отвора на 27.5° на югоизток пък внася право в пещерата първите лъчи от изгрева на Коледа. Формата й е едновременно еднаква с човешкото око, което гледа възкръсването от света на мъртвите на Бога-Слънце, и с древния символ за пещ и хляб – божествената утроба, оплождана от Бога-Баща.

При малък брой на посетителите Лепеница щедро проявява своите силни медитативни свойства и бързо отнася ума надалеч, оставяйки човека да присъства в покой. Това се дължи на преднамерената й форма, която управлява разпространението на енергийните лъчи. Една демонстрация на тези качества е движението на звука в пещерата. Има места, където цари пълна тишина и места, от където се чува всеки един звук.

Система от отвори в отсрещните скали е свързана с изкуствена ниша в дъното на пещерата. Изчисленията показват, че съоръжението е работило преди 8 000 – 8 500 години. Находките от единствените проведени археологически разкопки потвърждават тази дата. Най-старите артефакти са на възраст около 7 000 години, все едно пещерата не е съществувала преди това.

Лепеница е неразделна част от светилищния комплекс в Маркашница. Чрез слънчевите отвори е свързана с няколко близки скални светилища. В скалите над нея пък се намира изсечена звездна карта, разположена право на юг от светилището Чачин камък и пещера Козарника с нейните изключително древни находки, доказващи абстрактната човешка мисъл още преди 1,4 млн. години.

На стара снимка се вижда вече съборен скален олтар на втория етаж, а местна легенда разказва, че Боян Мага е пребивавал временно в Лепеница, което пък се потвърждава от други легенди и артефакти от района.

До Лепеница се стига за час – час и половина според избрания начин и маршрут. Красотата е не само по пътя до мястото, но вторият етаж на пещерата наподобява обширна веранда с изглед към десетки скални образувания.

 

Автор: Кирил Кирилов

 

15
мар.

Светилище на 8000 години бе открито в района на Белоградчик

Светилище на 8000 години бе открито в района на Белоградчик

В началото на март 2017 в района на местността Маркашница, недалеч от Белоградчик, бе открито неизвестно досега скално светилище. То е идентично по форма със скалните ниши в Родопите и Странджа планина. Според специалисти те са използвани преди 8000 години. Новооткритото светилище е разположено около скален отвор. Той образува светлинна система с други скални отвори и светилища в района. Вероятно функцията на новооткритото светилище е била да модифицира светлината през първичния отвор, за да й придаде специфични свойства.

С тази находка известните светилища в местността Маркашница станаха осем. Това доказва тезата на местния изследовател Кирил Кирилов. През 2013 г. той издава книгата „Свещените Белоградчишки скали“ и на базата на тогава известните обекти прогнозира съществуването на множество скални светилища в района със специфично обредно предназначение.

През 2016 г. Кирил Кирилов прави поредица от експедиции в местността Маркашница с цел да намери следите на забравени скални светилища. В резултат на извършената дотук работа стават известни мегалитната двуетажна пещера със сечен свод на втория етаж – Лепеница, при която се откриват следи не само от култова, но и от астрономическа дейност; звездната карта в скалите над пещерата с нейната Тронна колона; още шест скални светилища с различен брой ритуални кладенци, а някои и с обособени калемнни олтари. Някои от олтарите са разположени в светлинни системи със скални отвори към съседни светилища. Общото впечатление е за цялостен култов комплекс с площ около 1,5 кв. км.

Комплексът може да бъде обходен за три дни. Той се състои от множество скални масиви, свързани помежду си от горски пътища и пътеки. В основната си част обиколката из района е съвсем малко по-трудна от разходка из горски парк. Само в около 30 на сто от времето е необходимо преминаването на по-стръмни, но лесно преодолими спускания и изкачвания по удобни места в скалните масиви.

Интересна е също връзката на комплекса със скалното светилище Чачин камък в близост до Белоградчик. Тази връзка продължава нататък по съвършено права линия до пещерата Козарника.

Местността е изпълнена не само със светилища, но и с уникални пейзажи, както и с интересни скали, сред които и скалата Богът на секса.

 

Автор: инж. Кирил Кирилов